Ангел Рангелов от Прослав: Дългият брак диктатура не търпи
Ангел Рангелов е на 78 години. Сутрин денят му стартира с кафе и вестник. Купува си ежедневници, измежду които и „ Марица ”. Следи политиката и всички вести, свързани с образованието, тъй като животът му е минал в учебно заведение.
Ангел е роден на 27 август 1939 година в село Скобелево, над Перущица, по пътя за хижа „ Връховръх ”. Завършил е Учителския институт „ Тодор Самодумов ” в Пловдив и 6 години е бил шеф на школото в родното си село. „ В учебното заведение се образоваха 160 деца, имаше 13 паралелки. Обучението беше полуинтернатно, идваха деца от други региони. Сега като виждам какво се случва в образованието, ме боли. Често си приказваме и със сина и снахата, които също са учители. Но с цел да бъде едно учебно заведение влиятелно, би трябвало шефът и колективът да са на равнище ”, споделя Ангел Рангелов.
След Скобелево 8 години изкарал като средищен шеф в село Глухар, Кърджалийско. Отговарял за 5 прогимназии, 6 начални независими учебни заведения и целодневни детски градини. „ Разбирахме се с кмета, който имаше позитивно отношение към образованието. Нямаше въпрос, който да сложи и да не бъде решен. Водоснабдявахме учебни заведения. Когато аз отидох всички учебни заведения работеха на две смени. Имаше над 1300 деца. Едно време учениците бяха възпитани и доста дисциплинирани. Ученик да посегне на преподавател или пък родител да посегне на преподавател - такива случаи нямаше. Сега по-трудно работят учителите, тъй като децата са капризни. Много от учениците са оставени на баби и дядовци. И с изключение на телефоните, учениците не се интересуват от друго ”, ядосва се той.
През 1981 година станал преподавател по трудово образование в Прослав и след 4 години отново отпътувал за Кърджалийско. В село Странджево преподавал химия, биология и география 17 години и се пенсионирал.
Като шеф и преподавател се сблъсквал с най-различни обстановки, само че няма да не помни по какъв начин в село Македонци, Кърджалийско, в края на 70-те съумял да издейства тържествена заря в чест на 2 юни - Деня на Ботев. „ Тогава партийните ръководители не ми спомагаха, само че не ми и попречиха. Отидох в поделението, разговарях с командира в Кърджали, изпрати ми рота. Дружинният началник в учебното заведение провежда тържеството с пионерите и цялото село беше възхитено, тъй като за пръв път хората виждаха заря ”, спомня си Ангел Рангелов.
Като се пенсионирал през 2002 година почнал да се занимава със земеделие. Засадил 8 дка малини и 3 дка ягоди. Продукцията продавал на компания. От известно време обаче спрял да създава малини и ягоди. Сега оказва помощ на зетя и на сина си, в свободното си време гледат овошки - череши, кайсии, праскови.
Ангел Рангелов и брачната половинка му са женени към този момент 57 години. Познавали се като възпитаници и откакто той се уволнил от казармата, създали женитба ”. Тя също беше учителка. Където отивах аз, идваше с мен. Тя постоянно ми е била опора в живота. Всеки въпрос сме го обсъждали дружно. В един брак, с изключение на обич, е значимо взаимното схващане. Не единият да се постанова, а дружно да вземат решение. Така се разбираме и до през днешния ден. Дал съм клетва, че до момента в който съм жив, тя за мен ще е всичко ”, споделя възрастният мъж.
Двамата имат наследник и щерка, които тръгнали по стъпките на родителите си и избрали учителската специалност. „ Синът приключи български и съветски и е преподавател в Чешнегирово, а дъщерята изкара малко време като начална учителка и се хвана с търговия. Внучката е студентка и приключва „ Медицинска биология ”, а внукът е възпитаник в 10. клас ”, изяснява Ангел Рангелов, който се гордее с тях.
Признава, че в днешно време младите не обичат препоръките. Като по-възрастен обаче ги наставлява. „ Да обичат себе си, но да почитат и всички към тях, да нямат завист, да не завиждат на близките. Да не гледат, че този бил богат и имал доста. Трябва да се управляват от качествата си и от това, което могат да реализират. Да не се задоволяват с постигнатото, а да виждат напред нещата, да преценяват и да вземат решение тогава кой път да заловен. Изборът е техен ”, споделя възрастният мъж.
Път да свързва Прослав с Коматево
Искаме път да свързва Прослав с Коматево. Улица „ Елена ” може да се удължи до „ Коматевско шосе ”. Сега, с цел да отидем в Коматево, би трябвало да се качваме на рейс до центъра на Пловдив, а след това да вземем различен автобус до Коматево. Ако създадат веднъж, ще се избегне това заобикаляне. Другият вид е около самата линия и надясно да се излиза към Старческия дом. Сега има черен път. Освен това при едно злополучие хората ще се струпат в единия излаз на квартала, гледа стратегически Ангел Рангелов. Той желае да се вземат ограничения по улица „ Борис Петров ”, по която минават рейсовете, да не спират коли. „ Като пътуваме за града, не можем да се разминем две коли. Единият би трябвало да чака и няма видимост. На улица „ Елена ” неотдавна отвориха баничарница до учебното заведение, където има знак „ Спирането неразрешено ”. Но все пак стопират микробуси, коли и също няма видимост. Завчера щеше да ме удари кола ”, споделя мъжът.
На мусака и пържоли
Сутрин двамата със брачната половинка си пият кафето, а през уикендите към тях се причисляват синът и снахата. Ангел подготвя с огромно предпочитание топлата напитка. Докато брачната половинка му готви, той помага. Много харесва нейните баници с яйца, мляко и спанак, както и мусаката и пържолите с гъби.
Ангел е роден на 27 август 1939 година в село Скобелево, над Перущица, по пътя за хижа „ Връховръх ”. Завършил е Учителския институт „ Тодор Самодумов ” в Пловдив и 6 години е бил шеф на школото в родното си село. „ В учебното заведение се образоваха 160 деца, имаше 13 паралелки. Обучението беше полуинтернатно, идваха деца от други региони. Сега като виждам какво се случва в образованието, ме боли. Често си приказваме и със сина и снахата, които също са учители. Но с цел да бъде едно учебно заведение влиятелно, би трябвало шефът и колективът да са на равнище ”, споделя Ангел Рангелов.
След Скобелево 8 години изкарал като средищен шеф в село Глухар, Кърджалийско. Отговарял за 5 прогимназии, 6 начални независими учебни заведения и целодневни детски градини. „ Разбирахме се с кмета, който имаше позитивно отношение към образованието. Нямаше въпрос, който да сложи и да не бъде решен. Водоснабдявахме учебни заведения. Когато аз отидох всички учебни заведения работеха на две смени. Имаше над 1300 деца. Едно време учениците бяха възпитани и доста дисциплинирани. Ученик да посегне на преподавател или пък родител да посегне на преподавател - такива случаи нямаше. Сега по-трудно работят учителите, тъй като децата са капризни. Много от учениците са оставени на баби и дядовци. И с изключение на телефоните, учениците не се интересуват от друго ”, ядосва се той.
През 1981 година станал преподавател по трудово образование в Прослав и след 4 години отново отпътувал за Кърджалийско. В село Странджево преподавал химия, биология и география 17 години и се пенсионирал.
Като шеф и преподавател се сблъсквал с най-различни обстановки, само че няма да не помни по какъв начин в село Македонци, Кърджалийско, в края на 70-те съумял да издейства тържествена заря в чест на 2 юни - Деня на Ботев. „ Тогава партийните ръководители не ми спомагаха, само че не ми и попречиха. Отидох в поделението, разговарях с командира в Кърджали, изпрати ми рота. Дружинният началник в учебното заведение провежда тържеството с пионерите и цялото село беше възхитено, тъй като за пръв път хората виждаха заря ”, спомня си Ангел Рангелов.
Като се пенсионирал през 2002 година почнал да се занимава със земеделие. Засадил 8 дка малини и 3 дка ягоди. Продукцията продавал на компания. От известно време обаче спрял да създава малини и ягоди. Сега оказва помощ на зетя и на сина си, в свободното си време гледат овошки - череши, кайсии, праскови.
Ангел Рангелов и брачната половинка му са женени към този момент 57 години. Познавали се като възпитаници и откакто той се уволнил от казармата, създали женитба ”. Тя също беше учителка. Където отивах аз, идваше с мен. Тя постоянно ми е била опора в живота. Всеки въпрос сме го обсъждали дружно. В един брак, с изключение на обич, е значимо взаимното схващане. Не единият да се постанова, а дружно да вземат решение. Така се разбираме и до през днешния ден. Дал съм клетва, че до момента в който съм жив, тя за мен ще е всичко ”, споделя възрастният мъж.
Двамата имат наследник и щерка, които тръгнали по стъпките на родителите си и избрали учителската специалност. „ Синът приключи български и съветски и е преподавател в Чешнегирово, а дъщерята изкара малко време като начална учителка и се хвана с търговия. Внучката е студентка и приключва „ Медицинска биология ”, а внукът е възпитаник в 10. клас ”, изяснява Ангел Рангелов, който се гордее с тях.
Признава, че в днешно време младите не обичат препоръките. Като по-възрастен обаче ги наставлява. „ Да обичат себе си, но да почитат и всички към тях, да нямат завист, да не завиждат на близките. Да не гледат, че този бил богат и имал доста. Трябва да се управляват от качествата си и от това, което могат да реализират. Да не се задоволяват с постигнатото, а да виждат напред нещата, да преценяват и да вземат решение тогава кой път да заловен. Изборът е техен ”, споделя възрастният мъж.
Път да свързва Прослав с Коматево
Искаме път да свързва Прослав с Коматево. Улица „ Елена ” може да се удължи до „ Коматевско шосе ”. Сега, с цел да отидем в Коматево, би трябвало да се качваме на рейс до центъра на Пловдив, а след това да вземем различен автобус до Коматево. Ако създадат веднъж, ще се избегне това заобикаляне. Другият вид е около самата линия и надясно да се излиза към Старческия дом. Сега има черен път. Освен това при едно злополучие хората ще се струпат в единия излаз на квартала, гледа стратегически Ангел Рангелов. Той желае да се вземат ограничения по улица „ Борис Петров ”, по която минават рейсовете, да не спират коли. „ Като пътуваме за града, не можем да се разминем две коли. Единият би трябвало да чака и няма видимост. На улица „ Елена ” неотдавна отвориха баничарница до учебното заведение, където има знак „ Спирането неразрешено ”. Но все пак стопират микробуси, коли и също няма видимост. Завчера щеше да ме удари кола ”, споделя мъжът.
На мусака и пържоли
Сутрин двамата със брачната половинка си пият кафето, а през уикендите към тях се причисляват синът и снахата. Ангел подготвя с огромно предпочитание топлата напитка. Докато брачната половинка му готви, той помага. Много харесва нейните баници с яйца, мляко и спанак, както и мусаката и пържолите с гъби.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ